Историчност на визуалния образ
от Ангел Ангелов / жанр: академична литература
„Историчност на визуалния образ” е херменевтичен труд на утвърдения специалист по история на културата Ангел Ангeлов. Авторът проследява присъствието на визуалния образ и разбирането за него в разнообразни исторически среди и културни ситуации. От една страна се засяга връзката между „визуален образ” и визуална култура, а от друга – феноменологичната проблематика за образа и погледа, рефлексивността и материалността на визуалния образ. Книгата се фокусира върху това да изследва връзката между визуален образ и религиозност в съвременен и в исторически план, както и да съпостави различни исторически опити спрямо религиозното. Авторът се докосва до едно специфично усещане за край в самото изкуствознание. Тази книга е също така и опит да бъде историзирана самата идея за края на историята на изкуството с помощта на текстов и визуален материал. Авторът преподава теория и история на културата във „Факултет по изкуствата”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград.
Лицето ти утре 1: Треска и копие, Лицето ти утре 2: Танц и мечта, Лицето ти утре 3: Отрова, сянка и сбогуване
от Хавиер Мариас / жанр: проза
Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си Той е спечелил признанието на много други световни автори, между които Пол Остър, Орхан Памук, Роберто Боланьо, Джон-Максуел Кутси, В. Г. Зебалд. Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за негов magnum opus. Тук по уникален начин присъстват литературните, политическите и философските прозрения на Мариас. Неслучайно трите части на романа имат огромен успех. Романът печели награда за проза Саламбо през 2003 г.
В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На макро ниво „Лицето ти утре" е роман за идеологическите парадокси на 20 век - фашизъм, Студена война, 11-ти септември. На микро ниво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, който бива вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. Той става своеобразен профайлър, поради своите необикновени интелектуални способности и защото разпознава характерите на хората. Главният герой „чете" хора и политически ситуации, сякаш знае какви биха били лицата ни утре. И това не е някакво мистично предусещане - визира се по-скоро идеята, че писателят и детективът имат сходни професии; те трябва да разгадаят културата на другия. Това е Том 1. В Том 2 се сблъскваме с тъмната страна на политиката и дилемите на „специалните" поръчки. Том 3 поставя Деса пред изпитанието на това той самият да изпита ревност, да изпита злоба и употреби насилие. Към всичко това се добавят смразяващи кръвта исторически отклонения за ужасите на Испанската гражданска война и Втората световна война, психологически отклонения върху любовта и нейната загуба, изящни писателски забележки относно Сервантес, Толкин, Лорънс Даръл - детайли, които правят великите романи.
Само глас и нищо повече
от Младен Долар / жанр: проза
Книгата на Младен Долар „Само глас и нищо повече" представлява прекрасен пример за това как Словенската лаканианска школа успява да съчетае позабравените съкровища на класическото образование, радикалната позиция на теорията, парадоксите на Лакановата психоанализа, политическата критика и вкуса към популярна култура. Авторът разглежда лингвистиката на гласа, чудесата на акузматичния глас или гласа с неизяснен източник, мълчаливите гласове на разума и нагона, политическите гласове на Фюрера и сталинистите и др. Книгата е теоретична, но би могла да послужи и като забележителен пример-напътствие спрямо изследователите на поп-културата. Интересно е да научим историята на лейбъла HMV, историята на механичния турчин-шахматист (наистина ли в него има скрито джудже?) на Бенямин, да разбере каква е връзката между този „турчин" и Питагор, и филмите на Хичкок, и още много. От една страна, става дума феноменология на гласа, философска книга за гласа, а от друга - за психоанализата като политическа позиция. Можем да се замислим над това, че психоаналитичното общуване предлага може би най-мистичната употреба на гласа (гласовете) в нашия пост-свят - пост-религиозен, пост-индустриален, пост-модерен, пост-холокост ... И така, гласът като objet petit a.
Паралакс
от Славой Жижек / жанр: проза
Издателство Алтера има удоволствието да представи на българската публика книгата „Паралакс" на нашумелия словенски философ и психоаналитик Славой Жижек. Самият Жижек определя тази книга като свой magnum opus и тя наистина представя в голяма пълнота онази комбинация, която направи Словенската философска школа така известна. Става дума за съчетаването на немска класическа философия, лаканианска психоанализа и постмодерен апетит за популярно кино, ниска култура, популярна музика, анализ на порнографията... Читателите са изправени пред истинско интелектуално приключение, като пътеките могат първоначално да ни се сторят малко фриволно подбрани. Кой би дръзнал днес да реабилитира с пълна сила диалектическия материалиъм и то с цел да придаде повече хуманност на постмодерните политики. „Материализъм означава, че действителността, която виждам, никога не е „цяла" - не защото голяма част от нея ми се изплъзва, а защото съдържа петно, сляпа точка, която посочва моята включеност в нея." Затова „чистите политики" от френски тип (Ален Бадиу, Жак Рансиер и Етиен Балибар) трябва да обръщат повече внимание на икономиката, а Жижек ще покаже как. Рецептата на Жижек за това как да бъдем истински съвременни марксисти се състои в съчетаването на марксисткото понятие за стока с понятието на Лакан за objet petit a.
Жустин и Джезуалдо
от Ириния Делина / жанр: проза
Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Автор е на множество стихосбирки, трактати по философия на езика и философия на музиката, проект за театър на интелектуалната чувствителност, изследвания в областта на моделите на съзнанието и квантовата физика. Участва в авангарден научен проект за изследване на вакуума.
Книгата „Жустин и Джезуалдо" определено е ново явление в българската джендър теория. Тя се състои от две части, „Жустин" и „Джезуалдо", като първата се опитва да възроди радикалния феминизъм в духа на Люс Иригаре, а втората - да открие маргиналните полагания на мъжкото чрез Шекспир. Важно е и това, че тези теоретични търсения са представени в художествена форма. Женската част съчетава в себе си философското есе и поезията, а мъжката част е пиеса. Авторката (или нейният литературен образ, кой знае) се обръща към Жустин на Маркиз дьо Сад и говори за унизената и изгубена женственост. Джезуалдо е владетел, но и майстор на мадригали, музикант, шекспиров меланхолик. Той е също така и един от най-знатните убийци на всички времена и неговата драма е, че тъкмо престъплението ражда неговия талант. Присъствието на простонародните персонажи Вини и Луцио във втората част допуска тя да бъде четена и като шекспировска реплика към „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви" са мъртви на Том Стопард.