Само глас и нищо повече

от / жанр:

 

Книгата на Младен Долар „Само глас и нищо повече" представлява прекрасен пример за това как Словенската лаканианска школа успява да съчетае позабравените съкровища на класическото образование, радикалната позиция на теорията, парадоксите на Лакановата психоанализа, политическата критика и вкуса към популярна култура. Авторът разглежда лингвистиката на гласа, чудесата на акузматичния глас или гласа с неизяснен източник, мълчаливите гласове на разума и нагона, политическите гласове на Фюрера и сталинистите  и др. Книгата е теоретична, но би могла да послужи и като забележителен пример-напътствие спрямо изследователите на поп-културата. Интересно е да научим историята на лейбъла HMV, историята на механичния турчин-шахматист (наистина ли в него има скрито джудже?) на Бенямин, да разбере каква е връзката между този „турчин" и Питагор, и филмите на Хичкок, и още много. От една страна, става дума феноменология на гласа, философска книга за гласа, а от друга - за психоанализата като политическа позиция. Можем да се замислим над това, че психоаналитичното общуване предлага може би най-мистичната употреба на гласа (гласовете) в нашия пост-свят - пост-религиозен, пост-индустриален, пост-модерен, пост-холокост ... И така, гласът като objet petit a.