След багера

от Джак Харт / жанр: проза

 

Джак Харт е ирландски писател разказвач и романист. Световната премиера на неговия роман „Размишления в катраненото буре"  е изданието на Алтера (2007) на български език. В настоящия роман Харт отново се връща към темата за ирландското и традиционния начин на живот в малките градове и селата. Неслучайно Айриш Индипендънт определя книгата като „една от най-великите книги за Ирландия ... изпълнена с поразителни сцени ... наистина страхотна книга".

„След багера" е първия роман на майстора на късия разказ Джак Харт. Той е изграден от два паралелни разказа, единият от които описва времето на петдесетте, а другият - нашето съвремие. Книгата едновременно е социален документ и разсъждение за промяната в човешкия живот като цяло. Това е затрогващата история на семейство Дауд, които биват откъснати от своите корени в Килиндъф, и се налага да се преселят по икономически причини в Мидландс, където торфените блата предлагат възможности за индустрията. Книгата представя стария селски живот с множество интересни детайли, които функционират като силни художествени мотиви: странни битови приспособления, стари детски играчки, особените навици на „онези" хора, грубия хумор и др. Традиционното мислене обаче неминуемо бива изместено от чувствителността към социалните проблеми. Романът описва този преход с известна носталгия, но без сантиментални отклонения. 

 

Юлия Райк

от Андреа Петьо / жанр: проза

 

Унгарската историчка Андреа Петьо пресъздава драматичните и нерядко трагични обрати в биографията на Юлия Райк (1914 - 1981) - преследвана като съпруга на комунистическия водач Ласло Райк, екзекутиран от съратниците си през 1949 година; реабилитирана по време на унгарските събития от 1956 година, само за да бъде отвлечена по време на съветската окупация и подложена на репресии в Румъния заедно с Имре Наги и другите членове на неговото правителство; най-сетне, превърнала се в изобретателна, безстрашна и неуморима Майка Тереза на преследваните и инакомислещите през последвалите десетилетия.

 

Нравствени съчиненийца

от Джакомо Леопарди / жанр: проза

 

Нравствените съчиненийца  са шедьовърът в проза на италианския поет Джакомо Леопарди (1798 - 1837), един от върховете на италианската словесност, редом с Данте и Петрарка. Те пътуват и до днес като блуждаещи звезди в лунния пейзаж на голямата негативна мисъл на нашето време. Удивителната модерност на тази единствена - по думите на Итало Калвино - книга, без аналог в световната литература, се крие в новостта на езика, в разнообразието на темите, образите и стиловете, във въздействащото излагане на „болезнената, но истинна философия" на Леопарди.

 

 

Адските машини за желания на доктор Хофман

от Анджела Картър / жанр: проза

 

Анджела Картър (1940 -1992) е от най-радикалните британски писателки след Втората световна война. Романите "Нощи в цирка" и "Мъдри деца", разказите-приказки от "Кървавата стая", са наричани от критиците "фантастична гротеска" и "модерна готика". През 2008 "Таймс" я поставя на десето място в класацията си на 50-те най-големи британски писатели след 1945. Анджела Картър се издава за пръв път на български език.

            Един ден в Града цялата публика на представлението на "Вълшебната флейта" е превърната в ято пауни. Така започва войната на диаболичния доктор Хофман срещу самата реалност, такава, каквато я познаваме. Младият Дезидерио е от малцината, запазили разсъдъка си, защото на чудесата, фантомите и халюцинациите отвръща с неподправено отегчение. Но когато му възлагат секретната мисия да открие и ликвидира доктор Хофман, той приема, защото в съня си се е влюбил в неговата магнетична дъщеря. И Дезидерио тръгва на приключение, в което ще се сблъска със собствените си потискани желания, в един шеметен свят, разгърнат от Анджела Картър с размаха на Фройд, изяществото на Набоков, крайността на Сад и духа на 1960-те.

 

 

 

Животът като липсваща лъжица

от Иван Димитров / жанр: проза

 

СЕНЗАЦИОННО ДОБЪР РОМАН НА МЛАДИЯ АВТОР ИВАН ДИМИТРОВ

Романът „Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във „филм". Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от „Матрицата" (There is no spoon...), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло.

Стилът на романа е смесица от висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенциите и прозренията на юношата  на Достоевски.

За откъси от романа  виж повече за изданието.